За книгата: 2024 г. / Четиридесетгодишен колекционер на антики не е толкова прост и скучен, колкото изглежда. Той е замесен в престъпление и колкото по-внимателно се опитва да скрие тази връзка, толкова повече вътрешни демони го завладяват. Антикварът тъне в безсъние, спомня си младостта и се бори със себе си: в личната му история има доста мрачни страници, в най-добрите традиции на Достоевски, Хофман, По и Набоков. Тънък стилист, Олег Постнов вплита своите литературно-центрични истории като Древна дантела: в тях има и естетика, и забранени страсти, и мрачна ирония - моята вечна самота на човек, който не е в тежест на себе си - плени ме един тънък стилист, Олег Постнов литературно-центрични истории като древна дантела: в тях има и естетика, и неочевидни цитати, и забранени страсти, и мрачна ирония. Антикварът винаги е този, който продава на героя тайната му страст, чудно ли е, че веднага поробва. него! Самият продавач започна да ми изглежда много по-значим от купувача, винаги дистанциран, винаги оставен - случайно - в сянка. Междувременно с неговите усилия бяха събрани всички онези странни творения на непознати ръце, умове и интуиция, които в един момент завладяха платежоспособна хеликоптерна площадка, но - и това отново винаги е в сянка! – бяха безсилни пред техния продавач, посредник, временен притежател, въпреки че и той някога ги е приемал в ръцете си, схващал ги е с ума си или ги е избирал между другите със силата на прозрението! Колко са знаели неговите случайни жертви за онези неща, които той не им е предлагал? Не е ли там, не е ли в това противопоставяне между нещата и човек, който умее да ги цени, разбира и борави с тях, се крие тайната на професията, умението и любовта на познавача на тайните??